Metamorfosi

Тези дни си припомням една италианска прогресив-рок банда, която слушах отпреди 15 години - Metamorfosi. Имат само два албума на времето - като вторият Inferno от 1973 (годината, в която съм роден) е концептуален и е посветен на Дантевия Ад.

Групата е много приятна с разгърнати и същевременно разляти електронни клавири, които напомнят на ранния Емерсън (ELP), но без дозата младежко самохвалство, присъщо нему.
Клавиристът е Енрико Оливиери.
Във втория им албум няма китара, а вокалите са с приятен тембър, леко театрално-епични, но без излишество.
Като цяло в композициите се чувства една италианска канцонетност, фрагментирана от дълги клавирни пасажи, чийто контраст, на мен специално страшно ми допада.

Ето го албума Inferno.

Зимен слънчев ден и вино верде

Да се пие вино на открито определено има чар, който не може да бъде симулиран в затворено пространство.
И това важи най-вече за слънчевите студени дни, когато слънцето над нас засреща иманентното вътрешно слънце във виното.

Днес беше такъв ден - и ние го отпразнувахме с вино верде. Вино верде (Vinho verde) е леко португалско бяло вино от провинция Миньо (Minho), характерно с белезникав цвят и зеленикави оттенъци. Естествена газировка и много свеж киселинен вкус, който е същевременно мек и ненатраплив.
Приятен послевкус.