Феноменология и екзистенциализъм

Като стил на философстване двете направления могат да изглеждат много различни, но погледнато в дълбочина те споделят много сходни изходни нагласи.

Съгласно американските автори Марк Ротхол и Хюбърт Драйфъс и двете традиции (и феноменологията и екзистенциализма) споделят следните четири подхода към човешкото и човешкия свят :

"1. Загриженост да се даде описание на човешкото съществуване и човешкия свят така както той се разкрива, без изопачаване от страна на научни презумпции. 

и от тук:

2. Изострено съзнание за не-рационалните измерения на човешкото съществуване като навици, несъзнателни практики, настроения, страсти.

3. Фокус върху степента на това доколко светът ни е орязан до мярата на нашия интелект и желание да се изследва възможността нашите понятия и категории да не са в състояние да схванат света така, както той е представен в опита ни.

4. Убеждение, че човешкото не може да бъде сведено до набор от признаци (били те биологически, социологически, антропологически или логически). Да си 
човек означава да трансцендираш фактичността."


P.S. Мисля, че горното дава много добра основа за разбиране на родството между двете традиции.

Животът, погледнат отстрани

Тоз живот е само
една нещастна движеща се сянка,
актьор бездарен, който се явява,
измъчва и изпъчва своя час
на сцената и след това изчезва.
История, разказана от луд,
със много шум и бяс, в която няма
ни капка смисъл....

Шекспир, Макбет, Пето действие, пета сцена 

Life’s but a walking shadow, a poor player
That struts and frets his hour upon the stage
And then is heard no more. It is a tale
Told by an idiot, full of sound and fury,
Signifying nothing.

Реминисценция

Произходът на думата реминисценция може да се проследи от латинското re- (отново) и mens (ум, съзнание) и в този смисъл означава извикване на нещо отново в съзнанието или в най-общ смисъл припомняне. Така реминисценция съответства директно на гръцкото анамнеза, което първоначално е означавало същото.

Разхождането и разминаването в съвременната употреба на двете думи е повече от очарователна. Езиците са невероятно пластични субстанции.
_____
Всъщност анамнеза би могло да означава и Платоново припомняне на съзерцаваното в света на идеите.