За тримата Ян и за Бретан

Малко фолк-рок плюс малко история.
Открих една много симпатична френска, или по-точно казано - бретанска (т.е. от полуостров Бретан) фолк-рок група - Tri Yann. Групата е ориентирана около изпълнението изключително на бретански (а и на друг вид келтски) традиционни песни и започват още в далечната 1970.
Tri Yann означава на бретански всъщност Тримата Ян (което е бретанският еквивалент на френското Жан и разбира се - на гръцкото Йоан и на нашето Иван). Наименованието собствено препреща към тримата основни музиканти в групата, които участват неизменно в нея и до днес.

Композициите и аранжиментите са предимно ведри, живи и игриви, което е много приятен профил на групата.
Езиците, на които се пее, са френски, гало (също романски език разпостранен в Бретан) и традиционен бретански (който е келтски по произход език).

Ето два хубави примера още от първия им албум:
Les filles des Forges
Dans les Prisons de Nantes

P.S. Както може и да се очаква, първите два албума са най-свежите. От четвъртия албум нататък групата добавя и електрически саунд към звученето, което за мен не може да компенсира усещането, че стилистично групата не може да предложи нищо ново.

***
И малко история:
През цялото Средновековие чак до 1547 Бретан е бил независимо от френската корона херцогство, като населението му е предимно келтско, изселници от островите.
Чрез женитбата на последната бретанска херцогиня Клод за френския крал Франсоа I двете титли следва да се обединят в лицето на младия наследник, дофинът Франсоа, който се води последният самостоен херцог на Бретан. Дофинът обаче умира твърде млад (на 18). Подозира се, че е отровен от Катерина Медичи, съпруга на брат му, който след смъртта му наследява френската корона като Анри II. С това бретанската корона окончателно се слива с френската.

Калипсо на Бьоклин

Това е една от най-хубавите картини на швейцарския художник-символист Арнолд Бьоклин.

Опустошението на секса е превърнало острова в един безрадостен пейзаж от вулканични скали. Одисей е мрачна сянка на самия себе си, а Калипсо е вече една неприятна в претенцията и самомнението си „дама”. Извърнала глава към Одисей, тя претендира, че не разбира какво се е случило: „Нима не беше хубаво?”
Лирата в ръката й е само преструвка.

Картината: Одисей и Калипсо, Арнолд Бьоклин, 1883

 

Magma - Epok V

Magma са издали ново DVD от поредицата Mythes et Legends - петата епоха - Epok V. Този път композициите застъпват епизоди от цялата им над 40-годишна история, и са отново изпълнени на живо в клуб Triton в Париж.

Концертът е отново невероятен, музициране със страшен хъс. Съставът на групата е малко променен, но в основата си е запазен (в сравнение с предишните записи от колекцията): освен самият Кристиан Вандер на ударните, басът, китарата и женската вокална секция  са си същите.
Наистина прекрасен запис.

Ето само за пред-усещане.

Мельница

Понеже имам слабост към фолк-рока като стил, ето една симпатична руска група, Мельница, на която попаднах случайно.
Без да са нещо особено, музиката е приятна, изпълнена добре, а руският език придава една нотка любопитност, която за мен не е в дразнещ контраст с музикалния стил.

А и водещата дама има свой стил и излъчване, пее добре, свири на арфа и доколкото прочетох, е лингвист по образование, специалист върху келтски езици и култура.

Едно по-детско изпълнение: Невеста полоза

И едно по-строго: Ночная кобыла

P.S. Впрочем при едно по-нататъшно внимание към групата, започва да дразни част от стилистиката им, която граничи с кича.

Гигантомахията от "Софист"

Гигантомахията е битката между гигантите и олимпийските богове според гръцката митология, при която просветената сила на вторите надделява над грубата мощ на първите.

Платон, който винаги се отличава с употребата на много метафорични образи, използва в диалога Софист въпорсната митологичната схватка като алегория за конфликта между материалистите и идеалистите. Получава се наистина много любопитно описание:


'Чужденецът от Елея: Между тях протича същинска гигантомахия, тъй спорят те относно битието.
Теетет: Как така?
Чужденецът: Едните смъкват от небето и [сферата на] невидимото всичко на земята, сграбчвайки при това направо скали и дъбове. Твърдят упорито, че битие има само онова, което подлежи на натиск и допир. Отъждествяват битие и тяло и ако чуят от друг, че съществува и нещо различно от тяло, отнасят се с пренебрежение и не желаят да слушат.
Теетет: Да, това са ужасни хора, случвало ми се е да опозная вече такива.

Чужденецът: Противниците им се отнасят към това предпазливо и от сигурната височина на [сферата на] невидимото. Те настояват, че само определени умопостижими и нетелесни форми (ейдоси) са истинното битие. И в своите аргументи те разпръскват телата и онова, което другите твърдят, че е истина, назовавайки го не битие, а само подвижна преходност. Между тези две групи, скъпи Теетете, се води неспирна битка.'

246a - 246c

Пояснение: Текстът горе е по немски превод, като сверих някои термини с гръцкия оригинал. Българският превод от четиритомното издание е тромав, със затъмняващ словоред и съвсем не се отличава с четивност. Да не говорим, че "гигантомахия" е преведено съвсем фриволно като "бой на великаните".

Soft Machine, 1971

Какъв само запис на Soft Machine от 1971!

!!!!!!

Ерик Долфи

Харесвам много Ерик Долфи от общите сешъни с Джон Колтрейн във Village Vanguard (1961). Оказва се, че и авторските му албуми са невероятни.

Out to Lunch (1964) е един от най-силните албуми в джаза и за жалост неговият последен.