Brotherhood of Breath

Нещо наистина отвъдно - Brotherhood of Breath.

Това е джаз-банда формирана през края на 60-те в Англия от южноафриканския пианист с шотландски произход Крис МакГрегър. Половината от музикантите са южноафриканци от предишната му група The Blue Notes, а другата половина - местни музиканти от английската джаз-сцена. Получила се е унакална сплав - има нещо трансово, оргиастично и същевременно екзистенциално, дълбоко лично.

Винаги, когато ги слушам, усещам близост с онази част от мен, която живее нейде отвъд тук и сега.

Чуйте:
MRA (1970)

Graham Collier

Тези дни открих музиката на английския джаз-басист и композитор Греъм Колиър и не мога да повярвам, че досега съм се разминавал с нея. По емоционална близост до моята идея за джаз мога да я сравня единствено и само с музиката на Brotherhood of Breath и Nucleus.

Епохата е същата, ето един запис от онези години, с прекрасни музиканти, част от които неслучайно участват също в Brotherhood of Breath, Nucleus и Soft Machine, измежду които Джон Маршал, Карл Дженкинс, Ник Еванс, Хари Бекет.

Molewrench (1969)

Солата на Дженкинс и Еванс прекрасно разгръщат композицията. 

Има го и онзи нерв от джаз-рока, и размахът на авангарда.

Сузане Биер в романтично настоение

Последният филм на Сузане Биер, Любов е всичко, от което се нуждаеш (2012), както би следвало да звучи на български международното му, англоезично заглавие,  носи на датски далеч по-иронично заглавие - Плешивата фризьорка.
Контрастът между двете заглавия е очарователен, защото той е показателен за това как се е справил в тоталното клише на жанр, самозаявил се като "романтична комедия", един добър режисьор, а именно самата Сузане. Ами справила се е, мисля, добре и бих казал свежо. В рамките на сюжета, който по презумпция е предвидим, тя умело психологически е заострила основните персонажи, постигайки по интелигентен начин комичен ефект, без обаче дори намек за гротеска.
Филм с умело подбран актьорски състав, в който дори Пиърс Броснан естествено се вписва, а очарованието от само себе си се полага на водещата актриса, Трине Дирхолм.

Филмът се гледа се с лекота и удоволствие, а онова, което на мен като романтика най-вече ми дойде в повече, бе донякъде парфюмирания и фризиран образ на южна Италия, придружен от съответния музикален акомпанимент.

Вокализ на Рахманинов

Една от най-въздействащите песни на Рахманинов - Вокализ, безсловесна, в може би най-силното изпълнение - това на Ана Мофо:

Тук

И в аранжимент за оркестър, диригент е самият Рахманинов (запис от 1929):

Тук

Ercole sul Termodonte

Един от най-добрите записи на барокова опера - диригентът и цигуларят Фабио Бионди прави Херакъл в Термодон* от Вивалди.

Чудесни изпълнители, брилянтно музициране, размах и страст - слушам този запис от три месеца насам и не мога да му се насладя.

Преценете сами: Ercole sul Termodonte


* Термодон е земята на амазонките, а войната в операта завършва с любов.

За името на барока

Предполага се, че думата барок идва от португалската дума barroco, която означава перла с неправилна форма.

И наистина в барока има определена несъразмерност - в него и най-незначителното нещо може да се се представи с определено достолепие, а от друга страна и най-величественото нещо може да се представи удавено в преизобилие от форми и орнаментика.