Spoonful - две версии, една истина

Spoonful е едно от най-хубавите класически блус парчета, композиция на Уили Диксън, записано за пръв път от Хаулинг Улф.

А британският блус-рок прави от класическия блус нещо изумително.

Ето две версии на Spoonful от две големи английски групи - Cream и Ten Years After, и двете чудесни.
Ценя Cream заради стихията и суровия арт-звук, и Ten Years After - заради елегантната стилизация на живеца.

Cream (1966)

Tem Years After (1967)

Бурлеската за пиано и оркестър на Рихард Щраус

Рихард Щраус има едно невероятно експресивно произведение, което е написал още на 21-годишна възраст - Бурлеска за пиано и оркестър.

Фон Бюлов пише на Брамс за нея:
В Бурлеската на Щраус определено има някакъв гений, но в друго отношение тя е ужасяваща.

Ето я в изпълнение на аржентинската пианистка Марта Аргерих:
Burlesque

P.S. Рихард Щраус няма нищо общо с виенската фамилия Щраус (автори на валсове и развлекателна музика).
Рихард Щраус е от една страна представител на късния романтизъм, повлиян от Вагнер, а от друга е един от първите представители на модерната класическа музика.

Third Ear Band

Тези дни открих една чудесна английска арт-рок група от началото на 70-те - Third Ear Band. Музиката е изцяло акустична, изпълнена с класически инструменти - предимно струнни (цигулка, виола, чело) и обой. Има елементи на фолк-рок и ориенталска репетативност, но звученето като цяло е твърде експериментално, граничещо с авангард или дори фрий-джаз.

Ето един пример: Stone Circle
И един очарователен запис на живо от 1970


Всъщност името на групата повдига универсалния естетически въпрос дали в оценяването на стойностната музика се изисква и "трето ухо" (third ear)? Защото изглежда за възприемането на обичайната музика (от типа на Мадона или Manowar) са напълно достатъчни и две уши.
За какво тогава идва да служи третото? Явно то ни дава достъп до един съвсем нов музикален свят.
И дали това "трето ухо" е дар от природата или то по-скоро подлежи на култивиране? Аз бих застанал по-скоро в подкрепа на второто, макар че има хора (масовия случай) с "естествени" задръжки.

За тримата Ян и за Бретан

Малко фолк-рок плюс малко история.
Открих една много симпатична френска, или по-точно казано - бретанска (т.е. от полуостров Бретан) фолк-рок група - Tri Yann. Групата е ориентирана около изпълнението изключително на бретански (а и на друг вид келтски) традиционни песни и започват още в далечната 1970.
Tri Yann означава на бретански всъщност Тримата Ян (което е бретанският еквивалент на френското Жан и разбира се - на гръцкото Йоан и на нашето Иван). Наименованието собствено препреща към тримата основни музиканти в групата, които участват неизменно в нея и до днес.

Композициите и аранжиментите са предимно ведри, живи и игриви, което е много приятен профил на групата.
Езиците, на които се пее, са френски, гало (също романски език разпостранен в Бретан) и традиционен бретански (който е келтски по произход език).

Ето два хубави примера още от първия им албум:
Les filles des Forges
Dans les Prisons de Nantes

P.S. Както може и да се очаква, първите два албума са най-свежите. От четвъртия албум нататък групата добавя и електрически саунд към звученето, което за мен не може да компенсира усещането, че стилистично групата не може да предложи нищо ново.

***
И малко история:
През цялото Средновековие чак до 1547 Бретан е бил независимо от френската корона херцогство, като населението му е предимно келтско, изселници от островите.
Чрез женитбата на последната бретанска херцогиня Клод за френския крал Франсоа I двете титли следва да се обединят в лицето на младия наследник, дофинът Франсоа, който се води последният самостоен херцог на Бретан. Дофинът обаче умира твърде млад (на 18). Подозира се, че е отровен от Катерина Медичи, съпруга на брат му, който след смъртта му наследява френската корона като Анри II. С това бретанската корона окончателно се слива с френската.

Калипсо на Бьоклин

Това е една от най-хубавите картини на швейцарския художник-символист Арнолд Бьоклин.

Опустошението на секса е превърнало острова в един безрадостен пейзаж от вулканични скали. Одисей е мрачна сянка на самия себе си, а Калипсо е вече една неприятна в претенцията и самомнението си „дама”. Извърнала глава към Одисей, тя претендира, че не разбира какво се е случило: „Нима не беше хубаво?”
Лирата в ръката й е само преструвка.

Картината: Одисей и Калипсо, Арнолд Бьоклин, 1883

 

Magma - Epok V

Magma са издали ново DVD от поредицата Mythes et Legends - петата епоха - Epok V. Този път композициите застъпват епизоди от цялата им над 40-годишна история, и са отново изпълнени на живо в клуб Triton в Париж.

Концертът е отново невероятен, музициране със страшен хъс. Съставът на групата е малко променен, но в основата си е запазен (в сравнение с предишните записи от колекцията): освен самият Кристиан Вандер на ударните, басът, китарата и женската вокална секция  са си същите.
Наистина прекрасен запис.

Ето само за пред-усещане.

Мельница

Понеже имам слабост към фолк-рока като стил, ето една симпатична руска група, Мельница, на която попаднах случайно.
Без да са нещо особено, музиката е приятна, изпълнена добре, а руският език придава една нотка любопитност, която за мен не е в дразнещ контраст с музикалния стил.

А и водещата дама има свой стил и излъчване, пее добре, свири на арфа и доколкото прочетох, е лингвист по образование, специалист върху келтски езици и култура.

Едно по-детско изпълнение: Невеста полоза

И едно по-строго: Ночная кобыла

P.S. Впрочем при едно по-нататъшно внимание към групата, започва да дразни част от стилистиката им, която граничи с кича.

Гигантомахията от "Софист"

Гигантомахията е битката между гигантите и олимпийските богове според гръцката митология, при която просветената сила на вторите надделява над грубата мощ на първите.

Платон, който винаги се отличава с употребата на много метафорични образи, използва в диалога Софист въпорсната митологичната схватка като алегория за конфликта между материалистите и идеалистите. Получава се наистина много любопитно описание:


'Чужденецът от Елея: Между тях протича същинска гигантомахия, тъй спорят те относно битието.
Теетет: Как така?
Чужденецът: Едните смъкват от небето и [сферата на] невидимото всичко на земята, сграбчвайки при това направо скали и дъбове. Твърдят упорито, че битие има само онова, което подлежи на натиск и допир. Отъждествяват битие и тяло и ако чуят от друг, че съществува и нещо различно от тяло, отнасят се с пренебрежение и не желаят да слушат.
Теетет: Да, това са ужасни хора, случвало ми се е да опозная вече такива.

Чужденецът: Противниците им се отнасят към това предпазливо и от сигурната височина на [сферата на] невидимото. Те настояват, че само определени умопостижими и нетелесни форми (ейдоси) са истинното битие. И в своите аргументи те разпръскват телата и онова, което другите твърдят, че е истина, назовавайки го не битие, а само подвижна преходност. Между тези две групи, скъпи Теетете, се води неспирна битка.'

246a - 246c

Пояснение: Текстът горе е по немски превод, като сверих някои термини с гръцкия оригинал. Българският превод от четиритомното издание е тромав, със затъмняващ словоред и съвсем не се отличава с четивност. Да не говорим, че "гигантомахия" е преведено съвсем фриволно като "бой на великаните".

Soft Machine, 1971

Какъв само запис на Soft Machine от 1971!

!!!!!!

Ерик Долфи

Харесвам много Ерик Долфи от общите сешъни с Джон Колтрейн във Village Vanguard (1961). Оказва се, че и авторските му албуми са невероятни.

Out to Lunch (1964) е един от най-силните албуми в джаза и за жалост неговият последен.

Чудесни предавания на радио BBC 4

От няколко месеца използвам времето докато пътувам с транспорта да слушам чудесните предавания на британския журналист Мелвин Браг от радио BBC 4 върху История на идеите. Те всъщност се водят "podcasts", тъй като могат да се свалят по всяко време от интернет в MP3-формат. Има най-различни теми, които са групирани в раздели като: "История", "Философия", "Религия", "Наука", или най-общо "Култура".

По всяка тема обикновено са поканени по трима университетски преподаватели, които се редуват с кратки изложения върху различни аспекти от темата. Дискусията се води, разбира се, популярно, но пък интелигентно и с вкус. Водещият журналист често си има своя идея как да върви предаването, но обикновено направлява изказванията с нюх и без да се намесва твърде авторитарно. Предаванията са приятни и леки, редувайки любипитни факти с по-теоретични изложения. Ако човек не е специалист в дадената област със сигурност ще намери нещо ново да научи.

А в предвид, че английския език до скоро съм го ползвал само за четене, е учудващо, че разговорът се следи много лесно. А и всъщност бързо се свиква с британското произношение, което иначе винаги ме е затруднявало при слушане.

Не е за вярване, че нещо в подобен формат може да бъде поднесено толкова симпатично - без излишни претенции, но същевременно с такт и усет.

Предаванията могат да се чуят и свалят от тук: In Our Time.
В дясно под Related Links могат да се разгледат по теми.

"Шиболет" или за жестокостта на фонетиката

Понеже все още съм обсебен от малийската музика, по-специално от Бабукар Траоре, искам да споделя, че забелязах, че той (а и вероятно всички ползвайки езика бамбара като майчин език) не могат да изговорят звука 'ш'. Пеейки на френски в една песен, която се казва Je chanterai pour toi (Ще пея за теб), той изговаря френското chanterai като "сантeре", а не "шантьоре" както изисква френската фонетика.

Впрочем способността или не да се възпроизведе звука 'ш' още според Стария завет е бил критерий за разграничаване на различни племена. Например когато галаадците победили ефремите, те изисквали всеки, който преминава през бродовете на река Йордан да произнася думата "шиболет". Неспособният да възпроизведе звука 'ш' в звукосъчетанието е бил идентифициран като ефрем и екзекутиран.

Старо-заветната история за "шиболет" може да се види в книга Съдии, 12 : 5-6.  Оттук думата шиболет (shibboleth) е разширила значението си и се е превърнала в термин, който обозначава начин за идентифициране на чужденци или група различни, чрез неспособността им да извършат дадена специфична задача. Виж тук: shibboleth. Впрочем първоначалното значение на думата е било 'житен клас' или в друг контекст - 'поток'.

Юдит на Караваджо

Когато видях тази картина за пръв път преди десетина години на изложба посветена на Караваджо в Прадо, Мадрид, бях поразен от откровеността на сцената на насилие. Тогава ми бе неизвестна историята в основата на картината, което правеше фабулата да изглежда още по-тайнствена и ужасяваща. Спомням си обаче, че още тогава бях впечатлен от смесицата от дистанцираност и погнуса, с която младата жена извършва делото си.

Впоследствие разбрах, че картината изобразява израилската девойка Юдит (Judith), която обезглавява асирийския пълководец Холоферн в съня му, след като доброволно е отишла в шатрата му, с мисълта да спаси родния си град от обсада и унищожение.

Картината е наистина превъзходна с типичния за Караваджо засилен контраст между осветеност и сянка. Нежното лице на Юдит и същевременно погнусата й, сбърчените вежди и отстранеността на торса й, сякаш я отчуждават от решителността на ръцете й. Това може да се разбира на много нива – тя е отвратена от делото си, и от мъжа пред нея, от телесното му присъствие, от кръвта…
А втренченият поглед на старицата (дойката), ужасяващият й профил, и сатанинското внимание, с което тя попива всеки детайл, допълват картината с невероятен контраст спрямо самата Юдит.

______
* Кликването върху картината ще я покаже в по-голям размер.

Shingle Song

За мен една от най-въздействащите песни на Хамил, от албума Nadir's Big Chance, 1975
Музика и текст са едно.

Shingle Song

You can see in the last light that's graced as dawn
that there's nothing in my heart but pain
as I stand, facing sea, knowing that you're gone...
all the elements rage to explain
that I should really be on my way
but there is something
which ensures I must stay.

Against the roar of the seething surf,
against the caterwaul of scattered call wind
thoughts and gestures unspoken, unheard
and now the dance of rapture begins
as the waves rush along across the beach -
like you, like your love
forever out of reach.

Look at the sky, but it's empty now;
look at the sea, it holds nothing but despair.
I raise my eyes, but my head stays bowed...
I look to my side, but you're not there.
And I can't get you out of my mind,
no, no, no, no, I just can't get you from my mind.

Van der Graaf, Vital, 1978

Не бях слушал този концерт от няколко години. Всъщност Vital е първият ми Van der Graaf албум, този, с който открих групата и Хамил.

Едва ли има друг албум на живо - толкова дълбок, искрен и ... брутален.

Тук саксофонът на Дейвид Джаксън е заменен от цигулката на Греъм Смит, Ник Потър е обратно в групата на баса, а гласът на Хамил е разтерзан както никога.

Първото парче - Ship of Fools.

_____
Ship of Fools или Корабът на глупците е популярна тема (алегория) от средновековното изкуство - виж тук.

Отново Хамил

Днес попаднах на този невероятен запис на Питър Хамил от 1973:

In the End

Впрочем соловите му концерти и до днес носят същата атмосфера - камерен свят, цяла вселена.

Как да разпознаваме кедрите?

Кедърът (лат. cedrus, англ. cedar,  нем. Zedern, фр. cèdre) е чудесно иглолистно дърво, разпространено по нашите географски дължини главно около Средиземноморието (Леванта, Мала Азия, Северна Африка). У нас и като цяло в Европа то се използва много често за озеленяване на паркове и градини.

Как да различаваме кедрите от другите иглолистни?

1. По иглиците:
Иглиците на кедрите са разположени по клоните в снопчета от по 15 до 40  и са по-меки в сравнение с тези на повечето други иглолистни дървета. (За разлика от кедрите иглиците на елите и смърчовете са разположени самостоятелно по клончето, докато тези на боровете са разположени в снопчета от по 2, рядко до 5 и са далеч по-дълги от тези на кедрите).

2. По шишарките:
Шишарките на кедъра са обли, във форма на овално буренце и подобно на тези на елата растат нагоре и при зрялост се разпадат още докато са по клоните. (Могат да бъдат откъснати докато са още зелени, и в такъв случай с течение на времето стават тъмнокафяви и запазват голяма твърдост).

3. По цялостния хабитус: 
Клоните на кедъра стоят по-разперени в посока нагоре и с повече отстояние един от друг. Гледани дори от далечина, клоните могат да се различават по-ясно един от друг и не се сливат в хомогенна елхова форма. В случай, че кедрите имат подчертан връх, той обикновено клюмва настрани. С възрастта на дървото върхът може да се пречупи или разрои и тогава горната част на кедъра става широка и разперена.

На снимката: стар кедър с разроен връх (вляво) и млад кедър със запазен връх (вдясно).

Джими и острова

Случайно ли е, че Джими Хендрикс се утвърждава като музикант в Англия* и че голяма част от иначе кратката му музикална кариера минава именно на острова, а не в Щатите?

Съвсем не, по това време творческата музика се прави тъкмо в Англия.
Нека спомена само някои групи, които начеват в Англия по същото време, т.е. през последните една-две години на 60-те: Cream, Led Zeppelin, Free, Black Sabbath, Jethro Tull, King Crimson, Van der Graaf Generator, Traffic, Taste, Deep Purple, Humble Pie ...

Eдно парче на Джими:
Hear My Train A Comin' (студиен вариант, 1969)

_______________

* Талантът на Джими е открит от Час Чандлър, мениджърът на Animals, който го води в Лондон, където Хендрикс записва заедно с Experience първия си албум през 1967.

Още музика от Мали

И понеже съм още на вълна африканска музика, по-точно малийска музика (Мали е страна в западна Африка, южно от Сахара, бивша френска колония, столица Бамако, с един от древните културни центрове в региона - Тимбукту), нека да споделя още нещо:

Концертен запис на Али Фарка Туре с друг музикант от Мали, изпълнител на традиционния инструмент кора, подобен на арфа: тук.

Очарователно изпълнение на една дама от Мали, Рокиа Траоре, песента е на френски, с много приятна джазирана ритъм-секция: тук.

И отново Бубакар Траоре, вече на възраст, скорошен запис, много отстранено и същевременно докосващо изпълнение: тук.

Африканския блус

Какво се случва, когато блусът се връща от Америка към африканските си корени?

Случва се нещо много приятно: чуй и виж тук.

Това са двама от най-големите африкански блус-музиканти: Бубакар Траоре (вляво) и Али Фарка Туре (вдясно). И двамата от Мали. За жалост Али Фарка е вече покойник. И двамата с много специфичен стил на китарата.

За мен това е много приятна и ценна музика. Удостоверява онзи мистичен факт, че времето е способно да забавя хода си... Или дори да обърне посоката си обратно към детството?!?

***
Ето още едно много приятно изпълнение на Али Фарка Туре на живо, този път с електрическа китара: тук. И едно парче в студиен вариант, с по-подчертани вокали: тук.

Хеката

Хеката е много особено и синкретично божество в старогръцката митология. Отсъства при Омир. Предполага се, че култът й може би има карийски или тракийски произход.

От една страна, тя бива асоциирана с подземния свят, нощта и смъртта и поради това е въвлечена в мита за Персефона, но от друга страна именно Хеката помага на Деметра да открие дъщеря си в подземното царство. В следствие на това се стига до договора с Хадес Персефона да се връща периодично отново при майка си на земята, при което природата съответно ликува (пролетта). С това е засвидетелствана и може би още по-архаичната връзка на Хеката с плодородието и изобилието от дарове. Тази двойствена функция като че ли може да се открие в цялостната фигура на Хеката - тя е даряващата, но заедно с това може да бъде и отнемащата.

Тя често е асоциирана с оглед на нейният произход с титаните (дъщеря на титана Перс и титанидата Астерия), но от друга страна тя не е в конфликт с олимпийските богове и си сътрудничи с тях, например в битката с гигантите.
Нейният атрибут е запалената факла – факлата като символ едновременно е обусловена от мрака, но заедно с това е и разпръскваща мрака.

Не случайно Хеката е асоциирана също и с луната, което от своя страна също носи конотации на от една страна зачеване, и от друга - на смърт.

Друг атрибут на Хеката е ключът, който я бележи като богиня на входовете и преходните пространства (което от своя страна я свързва с Хермес). 

На изображението (върху ваза от 4 век пр.н.е.): Хеката (най-вдясно) предвожда напускането на Персефона на подземното царство. На колесницата са именно Хадес и Персефона, а отзад пристъпва майка й Деметра. Любопитно е, че Хеката носи запалена четиривърха факла, а от лицето и струи светлина. Вероятно факлата символизира четирите сезона, които се установяват след завръщането на Персефона; или идентифицира Хеката като богиня на кръстопътя.

Допълнение: В по-късния елинистически период, Хеката се възприема по-скоро като богиня на магическите практики. Изобразявана е с три лица и три торса, обърнати в различна посока.

Някои от поетичните епитетите на Хеката са: Бродещата в нощта, Ужасяващата, Хранилницата, Нежната.
В тях отчетливо си личи гореспоменатата двойственост.

Силвиус Леополд Вайс

Силвиус Леополд Вайс (1687 - 1750) е немски бароков композитор и лютнист.

Сонатите му за лютня са едни от най-ценените и често изпълнявани произведения за този специфичен инструмент.

Едно много приятно изпълнение: тук.

Автентичност срещу успех

Аз не съм Щилер! Ден след ден, откак ме пъхнаха в този затвор, аз настоявам и се кълна, че не съм Щилер и искам да ми донесат уиски; защото както съм се убедил, аз преставам да бъда аз, а започвам да се поддавам на разни "добри влияния", да играя желаната от тях роля, макар и тя да няма нищо общо с мен. А в сегашното ми глупаво положение (втълпили са си, че съм някакъв безследно изчезнал гражданин от техния град), най-важното е да не се оставя да ме придумат с приказките си и да бъда нащрек към любезните им опити да ме натикат в чужда кожа, да бъда неподкупен до грубост, понеже, повтарям, всичко се свежда дотам, да си остана човекът, който, за съжаление, съм в действителност!


Това е началото на романа Щилер от Макс Фриш. Темата му, струва ми се, може да бъде описан с една единствена дума - автентичността.
Болезненият повик за автентичност, така характерен за времето от 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век. Повик, който някак си съвсем между другото бе оставен да бъде задушен от неговият антипод - повикът да бъдем успешни.
В днешно време човек вече съвсем не го е грижа да бъде истински, напротив - единствено за което го е грижа е - да бъде успешен, дори и с цената на самия себе.

Из "Риналдо" на Хендел

Първото действие от Риналдо на Хендел може да се чуе и види тук.

Това впрочем е любимата ми постановка на Риналдо: стойностно изпълнение, добри костюми, пестеливи и деликатни жестове, повей от духа на епохата.
Записът е от от преди две години в Кан (Caen) в Северна Франция (Нормандия), предимно с млади чешки изпълнители. Диригент - Вацлав Лукс.

Ето като добавка и една от най-известните арии на Армида от операта - а именно Furii terribili в прекрасното изпълнение на Симоне Кермес: тук.
(За сравнение - същата ария в горния запис е на 34:40).

Щастието като задължение

Днешният човек страда също и поради това, че не желае да страда, точно както е възможно да се разболее докато търси перфектното здраве. [...] Нещастието не е само нещастие: то е още по-лошо - провал на щастието. 

Под задължението да сме щастливи аз разбирам тази идеология, присъща на втората половина от 20. век, която ни кара да преценяваме всичко от гледна точка на удоволствието и неудоволствието (или от тази на успеха и неуспеха*), тази призовка за еуфория, която отхвърля в срам и отчаяние хората, които не я приемат. Тук има един двоен постулат: от една страна да извлечеш най-добрата част от своя живот, а от друга да страдаш, да се наказваш, ако не си успял.

Паскал Брюкнер, Вечната еуфория

Еуфорията не може да е вечна, нали? В самото й понятие се съдържа това, че тя е моментно състояние. Тъкмо в деградацията на идеята за щастие може да се открие една от най-големите болести на нашето време. А Брюкнер е прекрасен диагностик.

_________

* моя добавка към текста на Брюкнер.

Taste (the band)

Един чудесен запис на Taste от 1970, Рори Галахър е страхотия:

Morning Sun

Хендел - Георг или Джордж?

Георг Фридрих Хендел е роден през 1685 в Хале, Магдебургското херцогство (област Саксония-Анхалт съгласно съвременното деление на Германия). Прекарва началото на музикалната си кариера в Италия, най-вече Флоренция и Рим, като впоследствие се установява отново в Германия - в Хановер, като капелмайстор на Георг I, Хановерски херцог, известен впоследствие като Джордж I, крал на Великобритания.

Покрай новия си работодател Хендел пътува до Лондон, където постига голям успех изпълнявайки музикални поръчки от страна на различни английски благородници, сред които и кралица Ана, братовчедка на Хановерския херцог. В този период той пише първата си опера за английска сцена – Риналдо (1711), утвърждавайки се като един от най-уважаваните композитори във Великобритания.

Хендел остава в Англия до края на живота си, прекарвайки там повече от 40 от зрелите творчески си години, като си позволява само едно-две кратки пътувания обратно до Германия.
Почива в Лондон през 1759.

За каприза

Неопределеното с оглед на обекта желание, което тласка субекта само да излезе от своето настоящо състояние, без да знае в кое друго състояние иска да навлезе, може да се нарече каприз (неподлежащ на задоволяване от нищо).

Кант, Антропология от прагматично гледище, §73

Колко много от свободното време на съвременния човек се владее от каприза, всеки може да прецени сам за себе си.

Вагнер, "Залезът на боговете"

Снощи слушах и гледах четвъртата постановка от тетралогията Пръстенът на нибелунга в Софийска опера - Залезът на боговете.
Достоен финал на цикъла. Браво на Карталов и всички въвлечени в проекта.

С оглед на това да събудим отново идеята за самата опера вътре в себе си, един чудесен запис: Погребалния марш на Зигфрид, диригент Георг Солти.

Отново Брасанс

Още нещо от Жорж Брасанс: Chanson Pour l'Auvergnat (Песен за овернеца).

Фина, човешка и същевременно сурова песен, текстът е негов.

Спомен от детството

Един спомен от детството: Малкото бяло конче на френския поет Пол Фор в изпълнение на Жорж Брасанс и Нана Мускури.

Музикалната интерпретация е от първия албум на Брасeнс: La Mauvaise Réputation (1952).

Какво да кажа за Брасанс? - с неговата музика израснах в прогимназията, текстовете не ги разбирах, но знаех, че са искрени и красиви.

В песните си Брасанс ползва стихове от множество френски поети като се тръгне още от Франсоа Вийон насам, но и сам е известен като един от най-добрите френски след-военни поети.
От гласа му струи някакво спокойствие и решителност, а от текстовете му бунт и човечност.
Винаги когато го чуя, се чувствам отведен в началата си.

***
Тези които не знаят за Брасанс могат да прочетат тук.
За Пол Фор тук.

Рахманинов през очите на Григориев

Попаднах на този невероятен портрет на Рахманинов от руския художник Борис Григориев (1886 - 1939).
Изразено е сякаш зрението за музика.
И докато музиката просветлява, тялото се сбръчква и почернява.

Вагнер - годишнина

Поздрав по повод годишнината на Вагнер:

Полетът на валкюрите от Валкюра
 
и

Ария на Изолда от Тристан и Изолда в изпълнение на Валтрауд Майер.

'Алцина' на Хендел

До последната четвърт на 20-ти век Хендел е бил известен предимно като композитор на инструментална музика, с изключение на една-две оратории, от които е прочутото Алелуя (ораторията Месия).

В края на 20-ти век тече процес на преоткриване на оперите на Хендел, които всъщност са не по-малко красиви от останалата му музика.
Една от любимите ми Хенделови опери е Алцина (1735).

Ето една от лиричните арии - ария на Руджеро - Verdi prati (Зелени поля).
В изпълнение на прекрасната българка (мецосопрано) Веселина Кацарова. Много нюансирано изпълнение.

***
В препратка към сюжета на Алцина ето и един мой текст от другия ми блог - Любов, магия, разомагьосване.

Много добър сайт за древногръцка митология

Наскоро открих този изключителен сайт за антична митология. Много пълен, изчерпателен и подреден. За различните версии на митовете цитира съответните източници. За всеки персонаж са дадени потекло и потомство (за централните това е разгърнато в специални статии). Изброени и систематизирани са основните наративи (т.е. различните варианти на мита) относно конкретния персонаж. В края на всяка статия има преводи на пасажи от основни антични писмени извори (което си е много ценно).
За божествата има указания за местата на култа им и списък с поетичните им епитети, в това число и в оригинал.

Има и специален раздел с изображения и образци от античното изобразително изкуство.

Наистина впечатляващ труд.

Мястото е тук: Theoi Greek Mythology

Brotherhood of Breath

Нещо наистина отвъдно - Brotherhood of Breath.

Това е джаз-банда формирана през края на 60-те в Англия от южноафриканския пианист с шотландски произход Крис МакГрегър. Половината от музикантите са южноафриканци от предишната му група The Blue Notes, а другата половина - местни музиканти от английската джаз-сцена. Получила се е унакална сплав - има нещо трансово, оргиастично и същевременно екзистенциално, дълбоко лично.

Винаги, когато ги слушам, усещам близост с онази част от мен, която живее нейде отвъд тук и сега.

Чуйте:
MRA (1970)

Graham Collier

Тези дни открих музиката на английския джаз-басист и композитор Греъм Колиър и не мога да повярвам, че досега съм се разминавал с нея. По емоционална близост до моята идея за джаз мога да я сравня единствено и само с музиката на Brotherhood of Breath и Nucleus.

Епохата е същата, ето един запис от онези години, с прекрасни музиканти, част от които неслучайно участват също в Brotherhood of Breath, Nucleus и Soft Machine, измежду които Джон Маршал, Карл Дженкинс, Ник Еванс, Хари Бекет.

Molewrench (1969)

Солата на Дженкинс и Еванс прекрасно разгръщат композицията. 

Има го и онзи нерв от джаз-рока, и размахът на авангарда.

Сузане Биер в романтично настоение

Последният филм на Сузане Биер, Любов е всичко, от което се нуждаеш (2012), както би следвало да звучи на български международното му, англоезично заглавие,  носи на датски далеч по-иронично заглавие - Плешивата фризьорка.
Контрастът между двете заглавия е очарователен, защото той е показателен за това как се е справил в тоталното клише на жанр, самозаявил се като "романтична комедия", един добър режисьор, а именно самата Сузане. Ами справила се е, мисля, добре и бих казал свежо. В рамките на сюжета, който по презумпция е предвидим, тя умело психологически е заострила основните персонажи, постигайки по интелигентен начин комичен ефект, без обаче дори намек за гротеска.
Филм с умело подбран актьорски състав, в който дори Пиърс Броснан естествено се вписва, а очарованието от само себе си се полага на водещата актриса, Трине Дирхолм.

Филмът се гледа се с лекота и удоволствие, а онова, което на мен като романтика най-вече ми дойде в повече, бе донякъде парфюмирания и фризиран образ на южна Италия, придружен от съответния музикален акомпанимент.

Вокализ на Рахманинов

Една от най-въздействащите песни на Рахманинов - Вокализ, безсловесна, в може би най-силното изпълнение - това на Ана Мофо:

Тук

И в аранжимент за оркестър, диригент е самият Рахманинов (запис от 1929):

Тук

Ercole sul Termodonte

Един от най-добрите записи на барокова опера - диригентът и цигуларят Фабио Бионди прави Херакъл в Термодон* от Вивалди.

Чудесни изпълнители, брилянтно музициране, размах и страст - слушам този запис от три месеца насам и не мога да му се насладя.

Преценете сами: Ercole sul Termodonte


* Термодон е земята на амазонките, а войната в операта завършва с любов.

За името на барока

Предполага се, че думата барок идва от португалската дума barroco, която означава перла с неправилна форма.

И наистина в барока има определена несъразмерност - в него и най-незначителното нещо може да се се представи с определено достолепие, а от друга страна и най-величественото нещо може да се представи удавено в преизобилие от форми и орнаментика.

'Амур' на Ханеке

Най-новият френски филм на австрийския режисьор Михаел Ханеке - Amour - който междувпрочем вероятно е и най-награждаваният филм за последната година, е от този тип филми, които непринудено биват определяни като "тежки". Всъщност не по-малко непринудено би било да се каже, че е колкото тежък, толкова и силен.
Филмът задава един до такава степен невероятен баланс между изкуство и сякаш безизкусен реализъм, че всяка дума или коментар биха рискували да го разрушат.

Затова единственото, което бих си позволил да добавя, е не по отношение на филма, а по отношение на режисьора. Ако искрено се запитам в себе си, кои кинотворци си струва да се споменат като най-големите живи режисьори на нашето време, тогава бих избрал Ханеке и Л. фон Триер.

_________
* Мои думи за по-предния филм на Ханеке: Бялата лента.

Английски етимологически речник

От няколко месеца насам ползвам този английски етимологически речник онлайн и все още искрено му се радвам. Жалко е, че на български няма, а и в близко бъдеще едва ли ще е възможно да има, някакво дори бледо подобие на такъв речник онлайн.

Има нещо омайващо в произхода на думите и в метаморфозите на техния смисъл. А този речник, както и би трябвало да бъде, проследява произхода на някои думи още от общия индо-европейски корен, като дава паралели със сродни думи дори в далечни по родство на английския езици.

А и от друга страна самият английски език е много синкретичен език. Страшно е любопитно да се наблюдава как са насложени двата му основни пласта, от една страна англо-саксонския му произход, който го сродява с групата на германските езици, а от друга страна решителното влияние на средновековния френски, наложено след норманското нахлуване на острова предвождано от, ако пожелаете Гийом, или пък Уилям, или пък Вилхелм Завоевателя.

Впрочем наскоро ми се отдаде да чуя как звучи поезията на Чосър с оригинално произношение (от 14-ти век) - има някаква странна и съвсем не мека напевност, която, извън паралелите със съвременния британски английски, напомня далечно на някакъв резервиран вариант на френския.

Анджело Брандуарди

Тези дни открих един добър италиански фолк(-рок) музикант - Анджело Брандуарди (Angelo Branduardi). Цигулар по образование, музиката му представлява приятна сплав от италианска канцонета и ренесансова и барокова баладичност. Албумите му, които си струват и в които има  живец, са от края на 70-те (1976,-77, -79). В по-късните му албуми той изглежда съвсем залита към поп-музиката.

Ето два симпатични примера от добрите му времена:

La Serie dei numeri

Ballo in Fa diesis Minore - текстът на песента е с референции към средновековния "танц със смъртта" (danse macabre), оттам и кадрите и съответната визия.

Фройд и аскетизмът в християнството

Не съм предполагал, че Фройд, от една страна като учен, който се самоосъзнава като медик, а от друга страна като евреин, би могъл да се яви ценител на аскетичното течение в християнството. И все пак Фройд е много повече и от двете.

Лесно може да се установи, че психичната стойност на потребността от любов спада веднага щом са осигурени удобства за нейното задоволяване. За да се активизира либидото, необходима е някаква пречка и където естествените съпротивителни сили са недостатъчни, хората във всички времена са включвали конвенционални съпротивителни сили, за да се наслаждават на любовта. Това важи както за индивидите, така и за народите. В периодите, когато задоволяването на любовта не среща пречки, както например по време на залеза на античната култура, любовта се обезценява, животът опустява, и за да се възстановят крайно необходимите афектни стойности, са нужни силни реактивни образувания. В тази връзка може да се твърди, че аскетичното течение в християнството създаде такива психични оценки за любовта, каквито езическата древност не можеше никога да й даде. 

Зигмунд Фройд

Тук може би е добре да се спомене в съгласие с горното, че отсъствието на интериоризирани съпротивителни сили срещу непосредственото задоволяване на либидото в днешния ден от една страна, и целенасочената демонстрация на еротиката в публичното пространство от друга, е един от симптомите за „обезценяването на любовта” и „опустяването на живота”, за които Фройд говори.

Разказвачите и историите от "Декамерон"

В Декамерон на Бокачо десет души в продължение на десет дни разказват по една история на ден и така се получава хубавото и окръглено число от сто истории. И тъй като трудно може да се открие друго представяне на разказвачите освен онова, което всеки един от тях получава чрез духа на разказаното от него, хубаво е да се фиксира това отношение, което е определящо както за разказвачите, така и обратно от тях - за историите.

Ето собствено съответствието между разказвачите и историите. Арабските цифри бележат последователността на разказвачите в съответния ден. Звездичката обозначава кой пее канцонетата, а знакът за параграф - кой е избран за кралица или крал на дискусията.

Разказвач	Д Н И
	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X
Панфило	1	7	4	6	1	5	9	2   *	6	9  §
Неифила	2	1	9  §	8	5	4	8	1	4    *	1
Филомена	3	9  §	3	5	8	1	7   *	6	1	8
Дионео	4	10	10	10	10  *	10	10    §	10	10	10
Фиамета	5	5	6	1	9      §	6	5	8	5	6   *
Емилия	6    *	6	7	7	2	8	1	4	9       §	5
Филострато	7	2	1	9  *  §	4	7	2	5	3	3
Лаурета	8	4	8    *	3	7	3	4	9       §	8	4
Елиса	9	8	5	4	3	9   *  §	3	3	2	2
Пампинеа	10     §	3    *	2	2	6	2	6	7	7	7

Оттук нататък следва четенето.

Картината: Разказ от Декамерон (1916) на един от английските прерафаелити - Джон Уилям Уотърхаус.