Творчество срещу страх

Да твориш живот означава да твориш и неприятности. Има един единствен начин да ги избегне човек – като убива. Забележи как страхливците са радват всеки път, когато убиват онези, които създават неприятности.

Бърнард Шоу, Пигмалион

Б. Шоу много симптоматично е усетил, че големите страхливци, исторически погледнато, се превръщат и в най-големите масови убийци, било в пряк или преносен смисъл.

Fish в Пловдив

Fish изнесе чудесен концерт снощи на Античния театър в Пловдив. При все че към групата му се присъедини и малък симфоничен оркестър, Fish звучеше донякъде по-камерно и лирично в сравнение с предишните си концерти в Банско и София. Това прекрасно се съчетаваше с обветрената есенна вечер.

'Виктория' на Кнут Хамсун

Прочетох Виктория буквално за ден. Отдавна не ми се бе случвало да чета книга на един дъх – книга, която от първия ред да те поеме и да не пожелае да те остави за секунда. Тази липса на усилие вероятно от една страна се дължи на краткостта на самата книга (при все че на множество пасажи имах нужда да се връщам и ги препрочитам), но от друга и съвсем сигурно на завладяващата точност на езика в представянето на персонажите и на деликатната светлина и истинност, която струи от тях.

Книгата съвсем не се изчерпва със сюжета си – сам по себе си той не е нещо изключително и вероятно може да бъде подведен под етикета на неоромантизма. Поднесен е обаче по изключителен начин. При все че разказът се води от трето лице, от перспективата на всезнаещ разказвач, разказвачът ту се впуска в интимния свят на съзнанието на главния герой, ту се оттегля като документален наблюдател, който се задоволява единствено с външните реакции на наблюдаемите персонажи. Така се получава, че текстът като че ли сам диша, не можейки да се успокои в една единствена релевантна гледна точка. Ефектът като цяло е много драматичен, самият разказвач е и искрен и ангажиран в повествованието, без да се натрапва.

Това, което шокира още на пръв поглед е неочакваният контраст с първия роман на Хамсун – Глад. Наративът в двете книги се води по толкова различен начин, че читателят просто не може да си представи че е възможно, един и същ автор да стои зад тях. Това, разбира се, е по силите единствено на голям литературен майстор, какъвто е Хамсун.