28 март 2012

Перголези


Джовани Батиста Перголези (1710 - 1736) е италиански бароков композитор творил в Неапол. При все че почива ужасно млад (на 26 години), той оставя след себе си много прекрасна музика (много и в екстензивен и в интензивен план).

На първо място това са религиозните му произведения. Едно от тях - Stabat Mater, е сред най-красивите и най-често изпълняваните произведения в жанра, аранжирано от множество други композитори, сред които и Йохан Себастиан Бах.

Перголези е и автор на десетина опери. Особено известни са комичните му опери, с които той до голяма степен задава облика на италианската opera buffa. Най-често изпълняваната - краткото интермецо La Serva Padrona (Слугинята господарка, 1733) е същински музикален бисер от началото до края. Тази опера предизвикала в средата на 18-ти век в Париж истински фурор - така наречения Спор на буфоните, при който множество френски писатели от кръга на енциклопедистите се обявяват в подкрепа на италианския музикален стил, против маниерния и скован стил на френските дворцови композитори като Люли и Рамо. Особено ентусиазиран привърженик на музикалния стил на Перголези е бил Жан-Жак Русо (самият композира няколко опери).

От друга страна Перголези е автор и на известен брой инструментални творби, като най-често изпълнявани са концерти за цигулка и флейта и сонатите му за цигулка.

Музиката на Перголези се отличава с една особена плавност на мелодиката и деликатност на хармонията, при което чувството за музикална лекота е свободно от всякаква натрапчивост.

Чуйте:
Stabat Mater (солисти: Сабина Пуертолас и Вивика Жьоно)
и пак
Stabat Mater (солисти: Катя Ричарели и Лучиа Валентини)

Из Serva Padrona в очарователното изпълнение на младата българка Соня Йончева (дуетът е с Фурио Дзанаси)
Stizzoso, mio stizzoso
Lo conosco a quegli occhietti

Из L'Olimpiade със Симоне Кермес
Mente dormi, amor fomenti

27 март 2012

Бира, глад и чистосърдечие


Ето какво може да се случи, когато човек е на две бири, не се е хранил отдавна и е с чисто сърце:

Пиян и развълнуван вървях по улицата, запретнал ръкави. Ликувах от радост, че ще мога да срещна Юлаяли честен и неопетнен, да я погледна право в очите; не усещах никаква болка, мислите ми бяха чисти и ясни, сякаш главата ми блестеше на раменете направена само от светлина. 

Кнут Хамсун, Глад


А Кнут Хамсун наистина е голям майстор, пишейки, той възвежда двата субпродукта, наречени външен и вътрешен свят, до тяхното изначално единство наречено - преживяване.

20 март 2012

Метрополис с жива музика


Снощи гледах за пръв път Метрополис (1927) на Фриц Ланг, на голям екран, пълната версия, с впечатляващия съпровод на немския пианист Маркус Хорн в кино Люмиер.

Невероятна визия - този филм може да се разглежда като едновременно субтилна и грандиозна апология на експресивността на човешкото лице и пластичността на човешкото тяло в контраст спрямо монотонния свят на машините.
Иначе елементите от сюжета е добре да се разбират изцяло алегорически, защото буквалният прочит на някои сцени не би разкрил нищо друго освен плакатна мелодраматичност. Социалното и теоретично послание: "Посредникът между мозъка и ръцете трябва да е сърцето" също не бива да бъде оставяно само на себе си, защото сладникавият му патос може да се види най-вече като друг подтик да се градят утопии. Впрочем идеята явно е на съпругата на Фриц Ланг - Теа фон Харбоу - филмът е правен по неин текст.

Иначе конкретно за музиката. - Музикалният съпровод обогатяваше по чудесен начин визуалната експресия. Стилово музиката беше неокласика, в съчетание на тематични и импровизационни елементи (по подобие соловите концерти на Кийт Джарет). Емоционално наситена в преходните и кулминационни пасажи на филма. Пианистът Маркус Хорн просто се раздаде, този човек не си даде почивка близо три часа от началните до финалните надписи.


13 март 2012

Очакване и страх


Очакващият е в състояние, в което той не е попаднал случайно и в което той се чувства не напълно чужд, а същевременно го продуцира сам. Израз на един такъв копнеж е страхът; защото в страха се оповестява онова състояние, навън от което очакващия го тегли и то се оповестява тъкмо поради това, че самият копнеж не е достатъчен да го спаси.

Киркегор, Понятието страх, глава 2, § 1,


В тези думи на Киркегор се оповестява бъдещето като основна дименсия на времето.