15 декември 2011

Wer ein Liebchen hat gefunden


Тези дни съм завладян от Отвличане от сарая (Die Entführung aus dem Serail) на Моцарт.

Впрочем през последните две години същински се открих за музиката му, към която доскоро си въобразявах, че съм чужд (за подкрепа на което дори си бях измислил теоретични съображения). Сега умът ми вече е свободен да се радва.

Чудесна ария от чудесната опера в чудесно изпълнение на един чудесен бас, Борис Христов:
Wer ein Liebchen hat gefunden (Който си е намерил любима)

14 декември 2011

Кант за християнския морал


Християнският морал тъй като установява своето предписание (както и трябва да бъде) така чисто и строго, отнема на човека вярата, поне в този живот, да му бъде напълно адекватен, но все пак отново я възстановява с това, че ако постъпваме добре, както е по силите ни, ние можем да се надяваме, че това, което не е по силите ни, ще ни дойде отдругаде, все едно дали знаем или не знаем по какъв начин.

Имануел Кант, Критика на практическия разум

08 декември 2011

"Хайдегер и философската традиция"



Изкушението Хайдегер да бъде представян като своеобразен уникат или уникум на мисленето, което автоматично го изстрелва извън философската традиция в едва ли не извънредни измерения и селения, е особено силно у нас.

В такъв контекст, е особено важна и полезна новоизлязлата книга за Хайдегер на Александър Кънев - Хайдегер и философската традиция. Тя е от особена полза за българската публика, именно защото осъществява това, което обичайно се загърбва, когато се говори за Хайдегер на български – неговото творчество да се осмисли откъм и с оглед на философската традиция, в която то е потопено и от която то се оттласква. При това да се осмисли и обсъди на конвенционален философски език, нещо което е предизвикателство, а и тест дали е налице адекватно разбиране на Хайдегеровата мисъл или не. На подобен тест естествено не биха се решили да се подложат повечето интерпретатори на Хайдегер в България. Радващо е, че Александър Кънев поема предизвикателството.

Книгата е написана истински добре. При това е четивна и обхваща изненадващо множество аспекти от Хайдегеровото творчество. Също, което е особено трудно - проследява ясно и отчетливо етапите от философското му развитие.
Не й липсва критически заряд, който достига своя оптимум като че ли не толкова в част от пространните анализи (които на някои могат да се сторят подминаващи Хайдегер), колкото в малкото, но умело поднесени иронични обрати.
Като цяло книгата е издържана в трезв, смел и аналитичен тон, което е във висша степен нейно достойнство.
Препоръчвам я горещо.

04 декември 2011

Моцарт и децата


Имам чувството, че децата имат особен афинитет към музиката на Моцарт. Поне това определено важи за сина ми Петър. Той винаги приема с удоволствие вкъщи да звучи Моцарт, а тази сутрин особено се ентусиазира и разтанцува на 21-вия концерт за пиано и оркестър, чието Andante е особено популярно.

Моцарт някак си естествено импонира на децата с ведрия си стил. Затова може би той представя идеалното встъпление за малките към богатата и детайлна музика.