24 април 2011

Валкюрата в София



Снощи с Ваня бяхме на постановка на Вагнеровата Валкюра в Софийска опера. И двамата сме очаровани - изпълнението беше на ниво, а костюмите, декорацията и хореографията по-пестеливи в сравнение с постановката на Рейнско злато, обстоятелство, което е далеч по-толерантно към възприемането на музиката.

Препоръчвам на всеки, защото слушането на Вагнер на живо може да разкрие неочаквани дори за самите себе си почитатели.

11 април 2011

Flower Travellin' Band




Тези дни благодарение на един приятел открих една интересна японска психеделик-рок група от началото на 70-те - Flower Travellin' Band. Музиката е сурова и мътна и същевременно съзерцателна, наситена с видения. Съдържа фолклорни навеи и притежава аналогично на европейски групи от епохата арт-звучене. Чудесна китара!

Ето един симпатичен образец: ТУК.

10 април 2011

За българската "бира"


Случвало ли ви се е, след бутилка немска бира да отпиете българска "такава"? Веднага, още при първата глътка ви лъхва на евтина парфюмерия. За съжаление това важи и за трите най-популярни български марки така наречена "бира". Изглежда производителите в България не считат местния потребител достоен за пиво с естествени съставки. И вероятно са прави, защото българинът упорито продължава да косумира техните боклуци.

Има два вида спасение от т.нар. "българска бира". Първият, и не толкова добрият, това са международните лицензирани марки, произвеждани в същите наши пивоварни. От тях най-приемливият вариант e Amstel, напоследък достъпен само в кутийки. След това идва Beck's, която за съжаление сладни повече от нужното за една добра бира, но пък може да се открие в повечето заведения. Най-накрая идва Tuborg, което всъщност не е бира, а някакво блудкаво женско питие, в което трудно се усеща хмел.

Същинското спасение е оригиналната немска бира, която може да се отрие в някои супермаркети. Някои добри и често срещани марки са Oettinger, Warsteiner и особено бялата Paulaner. Дори и в случаите когато немската бира не е изключителна, в нея се разпознава истинското пиво и автентичния хмелов вкус. Друг вариант е Heineken, която не е толкова зле, колкото може да се предполага за една масова международна марка. Последният вариант, това са някои полски бири в кутийки, които макар че често са рехави и воднисти, са винаги по-добрият избор в сравнение с българската имитация на пиво.

Парадоксално и дори комично е, че някои немски и полски бири се появяват на нашия пазар на цена по-ниска в сравнение с местните наши бири в кутийки. Оказва се, че химията, изкуствените съставки и отвратителното качество на нашите "бири", трябва да се плаща не само с кондицията на потребителя, но и от неговия джоб.