Cornucopia

Още една голяма-малка група и това е групата Cornucopia. Само един албум (Cornucopia, Full Horn, 1973) – наистина мъничък, но пък забележим автограф върху музикалната карта на 20-ти век. Някой ще каже, та това е просто немски krautrock, но пък следва да се добави - този краутрок е чудесен.

Cornucopia обаче не е непосредствена група, трябваха ми десетки слушания за да се отвори албумът за мен. На пръв слух музиката звучи тромаво и неясно, но следва да си припомним - неподготвените сетива не са сетива за изкуство. Музиката се разкрива само на онзи, който упорства.

Март не е това, което е

На пръв поглед март е женски месец, но това съвсем не е така. Март е месецът на Марс, богът на войната (лат. Mar(t)s)*. И това, което днес ни изглежда като капризите на една старица (условно наречена Марта), са всъщност естествените обрати в хода на един военен конфликт – бил той между зимата и пролетта, бил той между компромиса и гордостта. И това, че днес сме склонни да гледаме на една война снизходително по женски - като на каприз, е още един от болестните симптоми на нашето време: че човек вече съвсем е отвикнал да воюва, при това дори и за най-достойното – да отстои себе си.

________________
* Оттук martial на английски съвсем не означава мартенски, а боен, войнствен.

Жената и мълчанието

Мълчанието е не само най-голямата мъдрост на жената, но и най-голямата й красота.

Сьорен Киркегор, Понятието страх,
глава II, §2, А

Струва ми се, че тази констатация съвсем не е направена от позиция в половата диференциация, а от позиция отвъд нея.

Червено отместване

Един текст на моя любим поет в музиката, когото именно поради това винаги съм се боял да превеждам. Песента е Red Shift, албумът - The Silent Corner and the Empty Stage.

Червено отместване
Питър Хамил

Било време,
звездите били светли,
а днес са червени
и гаснат.
И вси цветове
и всите им сенки
приплъзват се днес.
Злато минава в
червено
без срок за отмяна.

Било време
съзвездията били свети,
а днес мрак се процежда
в тяхната старост.
И в срив на имплозия
изтеклите жълти
сега са
червени слънца.
Надежда -
дума без място.
Червено отместване
в тлен, относителност
и всичко бяга от мен.

И ето ме тук,
а бих могъл да съм с себе си
и падам надолу към ръба на кръга.
Дали е преструвка това?
И има ли смисъл в света?
Знаейки повече, нараства смутът.
Звездите са атоми,
а атоми – фатуми,
и може би най-сетне
всичко е сън.

Време затворено в анти-материя
теории пукат се
под нейната тежест.
Блажен е човекът
що вярва,
че светът е
сън, разум, съдба.
Време се движи без време
окото се движи без рима
а аз - песен
из космични
дълбини.
Червено отместване
отнема моята свяст,
червено отместване,
и всичко бяга от мен...

***
Red Shift

Once, all the stars in the sky were bright,
now they're red and fading
and all the colours we wore, the shades that we bore
have moved.
And the gold turns to red with no time for changes.
Red Shift, all moving away from we.

Once, constellations were holy, now darkness
pervades all the older ones
and in the brunt of implosion, all yesterday's golden
now reddened suns
and hope is a word with no space for blame in.
Red Shift, displaced now in time and relativity,
Red Shift, all moving away from we.

So here I am, though I might well be with me,
I'm falling down deep to the rim of the wheel.
Is it sham?
Does the world have a meaning?
The more that we know , the greater confusion grows:
stars are like atoms, and atoms are patterns
and probably in the end
maybe its all been a dream ....

Time locked in negative matter,
all theories shatter beneath the weight.
Happy is the man who believes that the world
is a dream and all reason, fate.
And time moves on with no time,
the eye moves on with no rhyme,
and I'm a song in the depth of the galaxies.
Red Shift is taking away my sanity,
Red Shift, all moving away from we ....