Да мисля или да живея?

'Когато мислеше какво е той и за какво живее, Л. не намираше отговор и изпадаше в отчаяние; но когато престанеше да се пита за това, той сякаш знаеше и какво е и защо живее, защото действаше и живееше уверено и определено.'

Толстой, Ана Каренина

Едно от най-обичайните и най-обичани обвинения срещу философията през годините е, че колкото повече мислим и се питаме, толкова по-малко живеем и действаме определено. Да, в непосредствения живот сме далеч по-еднакви със себе си отколкото в мисловния живот. Но ако ще издигаме в идеал непосредственото съществуване, тогава няма да намерим нищо по-тъждествено и еднакво със себе си от неживото, в което, поради пълната липса на самосъзнание (мислене), опозицията между живот и смърт е изцяло отпаднала.
Затова изборът е всъщност между тези две алтернативи: Да мисля или да съм нежив?

___________________________
Горният цитат е забележителен и с това, че указва, как някои хора биха се задоволили с това да узнаят какво са, нежели да узнаят кои са.

Breaking the Waves

За Порейки вълните (Breaking the Waves, 1996) на Ларс фон Триер писах в другия ми блог - виж тук.

Френските вина на българския пазар

Тук естествено става дума за достъпните френски вина на цена съизмерима с тези на българските. Изглежда повечето от тях не струват: или са изтървани или просто безлични. Явно в България се внася най-вече това, което самите французи отказват да пият. Затова ако човек пожелае да си вземе относително добро вино на нормална цена (около 10 лв), по-добре е да избягва френските, и да предпочете тези на по-младите винени нации като Австралия, Чили, Аржентина или Южна Африка. Ново Зеландските вина са разкошни, но те обикновено почват от 20 лв. нагоре.

Изключение може би правят френските вина от поредицата на J.P. Chenet. Те се намират в някои от големите вериги супермаркети и са на цена в рамките на 8 лв. Струват си и четирите разновидности: двете червени: каберне със сира и мерло; бялото (от коломбар и шардоне) и розето (от сензо и гренаш), може би все пак с изключение на последното.

За удоволствието да се събуждаш на музика

Удоволствие е светът да започва да влиза през премрежените още сетива във вид на музикална текстура. Тогава всичко придобива деликатна и свободна (непринудена) форма. Никой жест не тежи, а денят придобива перспективата на едно пътуване.

Тази сутрин слушам: Charles Mingus, Pithecanthropus Erectus, 1956

Дефиницията на Сен-Санс

'Музиката е изкуството да се комбинират звуци едновременно (хармония) или последователно (мелодия). Цялото на музиката позволява да бъде сведено до числови отношения, тъй като звукът се състои от определен брой изохронни трептения в рамките на даден времеви отрязък.'

Камий Сен-Санс

Формализмът на горната дефиниция става още по-очарователен като се вземе предвид естетическия натурализъм на следната прокламация на Сен-Санс: "Аз композирам музика по същия начин както ябълковото дърво ражда ябълки".

Сен-Санс наистина е стилист в музиката. Тези дни се запознах с неговите концерти за чело и оркестър Nos. 1 & 2 и мога само да кажа, че искам да навлизам още.