За отношението със самия себе си

'В 'Горгий' Сократ не се обръща към гражданите, както прави в 'Апологията' и 'Критон'. Тук Платон говори с думите на Сократ като философа, който е открил, че хората имат взаимоотношения не само със себеподобните, а също и със самите себе си и че последната форма на взаимоотношения - моето битие с мен самия - предписва определени правила на първите. Това са правилата на съвестта и те са изцяло отрицателни. Те не казват какво да се прави; те казват какво да не се прави. Те не излагат определени принципи за извършване на действие; те полагат граници, които никое действие не би трябвало да прекрачва. Те казват: не върши зло, защото тогава ще трябва да живееш със злосторник. Платон в по-късните диалози ('Софист' и 'Теетет') доразвива това сократическо взаимоотношение между мен и мен самия и определя мисленето като безмълвен диалог между мен и мен самия; екзистенциално казано, този диалог като всички диалози изисква партньорите да бъдат приятели. Валидността на сокартическите твърдения зависи от това какъв човек ги произнася и към какъв човек те са адресирани. Те са самоочевидни истини за човека, доколкото той е мислещо същество; за тези, които не мислят, които нямат взаимоотношения със самите себе си, те не са самоочевидни, нито могат да се докажат. Според Платон тези хора - а те са "мнозинството" - могат да се сдобият с надлежен интерес към самите себе си само вярвайки в някакво митично "после" с неговите награди и наказания.'

Хана Арендт, Гражданското неподчинение,
из Насилие и политика, с.178-179

Asia

Asia изнесоха чудесен концерт тази вечер. Винаги е удоволствие да чуеш музиканти от подобна класа, особено Стив Хау и Карл Палмър, та дори когато те свирят поп-рок.
Специално за Стив трябва да отбележа, че ако не е неговият фин и елегантен стил на китарата, Asia биха били доста по-близо до пошлостта, отколкото са.

Village Vanguard Sessions на Колтрейн

Наскоро се сдобих с пълното издание на Village Vanguard Sessions (1961) на Колтрейн в четири диска (оригинално издание на Impulse!). Особено държах да имам пълното издание при това на възможно най-добрия звук, защото тази поредица от концерти е уникална. Тук Колтрейн е точно на ръба - между вече балансираната и стандартизирана джаз (пост-боп) стилистика на соловия виртуоз от една страна и навлизащата колективна лудост на фрий-джаза от друга. Между вглъбената съзерцателност и задъхания изблик. Между фината, деликатна текстура и накъсаната разтерзана фрагментарност. Още повече, че тук до Колтрейн е и друг прекрасен солов музикант - Ерик Долфи. Диалогът между двамата е невероятен, Колтрейн като цяло е по-мек, търпелив и плавен, Долфи по-рязък, остър и отсечен, но стилистиката им все пак е така хомогенна и вторично преплетена, че често двамата могат да се различат единствено по тембъра на инструмента, който използват, Колтрейн - сопрано или тенор-саксофон, Ерик Долфи - бас кларинет или алт-саксофон.
Интересното в тази поредица от записи е, че всяка отделна вечер те изпълняват в основни линии едни и същи композиции (най-често повтарящите са India и Spiritual), при което във всяко отделно изпълнение се откроява негов собствен темперамент и характер. Пълното издание дава именно възможността да се сравнява и да се чува различния и всякога индивидуален чар на тези повтарящи през различните вечери теми.

_______________________________________________
Накратко за изданието: звукът на записа е чудесен (все пак оригиналният запис е правен от легендарния звуко-инженер Руди ван Гелдър), но пък обложките са отвратителни. Като изключим общата твърда кутийка, всеки диск е прибран в картонено пликче, всяко изрисувано в ужасни портрети на Колтрейн, някаква безвкусна смесица от наивизъм и пост-импресионизъм. Изглежда американците започват да схващат диска с музика по аналогия с хамбургера като продукт за езднократна употреба, който веднага след купуване подлежи на консумация.

"Лице в лице" на Бергман

Последният филм на Бергман, който наскоро гледах, бе Лице в лице (1976).
Филм за трагедията на един човек (иронично, това е жена по професия психиатър), комуто му се случва неочаквано да застане лице в лице със самия себе си.
Бергман превъзходно показва как отношението със самия себе си е отношение, в което рядко цари близост и доверие. Нещо повече, това е отношение, в което единият почти винаги остава анонимен, ако неговото съществуване изобщо е осъзнато.

Лив Улман е невероятна във филма. Рядко може да се види една тъй точна и нюансирана актьорска игра, в една тъй трудна роля.

Трагичност или абсурд

'Там, където човешката гордост е още непокътната, трагедията, а не абсурдът се приемат за белег на човешкото съществуване. Най-великият представител на това е Кант. [...]
Кант е имал смелостта да освободи човека от последствието на неговото дело, настоявайки само за чистотата на мотивите му и това го е спасило от загубата на вяра в човека и потенциалното му величие.'

Хана Арендт, Човешката ситуация, с. 311

Charles Gounod

Наскоро гледах филмирана версия на операта Ромео и Жулиета от Шарл Гуно. Останах очаровен. Мелодиката е нежна, отсъства подсилената мелодраматичност характерна за оперите от края на 19 век. Всичко е по-скоро деликатно и нюансирано.

Фелини за Антониони

'Това, което най-много ми харесва у Антониони, е неговата упоритост и последователност. Винаги се е старал да остане верен на собствения си филмов модел. Той се наложи не само чрез противопоставяне на натиска на продуцентите, но преди всичко посредством покъртителната вярност към самия себе си. Той стигна дотам, че наложи направените по негов модел филми на същата публика, която години наред не искаше да го разбере и да го приеме.'

Федерико Фелини, Да направиш филм, с.102

Ta Tessera Epipeda Tis Yparxis

Открих една много качествена гръцка психеделик-хард-рок група - Four Levels Of Existence или съответното им име на гръцки - Ta Tessera Epipeda Tis Yparxis. Единственият им албум е от 1976.
Твърд и ръждив китарен звук подкрепен от съответна ритъм секция. В контраст с това вокалната линия е много мелодична, ясна и открита и на места напомня балканския фолклор и революционната патетична песен. (Вокалите естествено са на гръцки.)

Giulietta degli spiriti

Наскоро гледах за първи път (никога не е късно) Джулиета на духовете* на Федерико Фелини, първия му цветен филм (от 1965). Едва ли има по-подходяща актриса за главната роля от Джулиета Мазина, съвпадението на малките имена в този смисъл се явява напълно преднамерено.
Чудесен филм и за възприятието и за ума. За последното в другия ми дневник.

_________________________
*На български обикновено се превежда Джулиета и духовете.

Дон Кихот за свободата на волята

'Много добре зная, че няма на света магии, които могат да прекършат и изнасилят волята и че волята ни е свободна и няма треви и вълшебства, които могат да я покорят. Шепа празноглави женички и най-нагли измамници се занимават обикновено с приготовлението на напитки и отрови, които те препоръчват с гаранция, че осигуряват взаимност в любовта, а всъщност разтройват умствено хората. Но това е чиста измама, защото, както вече казах, ничия воля не може да бъде изнасилена.'

Сервантес, Дон Кихот, том I, с. 243

Забележете, Дон Кихот изрично говори тук за свободата на волята, а не за свободата на действието.
Или както първата се нарича съгласно традицията - liberum arbitrium - свобода на преценката, на присъдата или на произволението.